* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

- Радо ле, китка сминова,
сминова и каламфирова,
откак те, Радо, залюбих,
ум имах, Радо, - изгубих,
срам имах, Радо, - забравих!
Забравих, Радо, денето,
кога е делник, понделник,
кога е света неделя,
вчера е било неделя,
пък аз го мусля - понделник.
Упрегнах руси биволи,
отидох оран да ора.
Минал съм нашата нива,
че съм отишъл на вашата.
Изкарах бразна и втора,
и за трета потретих,
погледнах, Радо, синора,
синора не е нашия,
синора, Радо, вашия!...
Погледнах надолу -
баща ти тича с ножове,
брат ти тича с пищови,
че се на Богу помолих:
"Да ми се счупи ралото,
ралото и копралята,
по пладня в село да си ида
и тебе, Радо, да видя!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015