* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
хубава, още гиздава,
какво е туй наше либене,
любене, още незабравяне.
Снощи съм седнал хляб да ям,
на ум ми дойде за тебе,
че ми хапката приседна,
па станах, Радке, от софра,
студена вода да пия,
хапката да си прекарам.
Не можах да я прекарам,
па станах, Радке ле, отидох,
та напрегнах брези биволи,
та си на нива отидох,
отидох оран да ора,
че съм нивата заминал
и на вашите отидох,
и орах до пладне.
Кога синори наближих,
тогаз си, Радке, съгледах,
че не било нива нашата,
а било, Радке, вашата!
Радке ле, моме хубава,
айде да се, Радке, вземеме,
че сме си лика прилика,
като два стърка иглика.
Ако се, Радке, вземеме
пепел да сложим да топим -
ще ми се види мед;
ако се, Радке, не вземем,
къде грехове ще денеме -
в гората да ги занесеме,
гората ще запалиме,
голям грях ще направим,
В морето да ги хвърлиме
рибата ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015