|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
- Невено, моме Невено!
Проклети да са, Невено,
твоите стари кумове.
Що те кръстиа, Невено,
да вене свето за тебе,
да вене и па да съхне,
никой сиромах, като я,
деня идем на оране,
весден орем, Бога молим:
"Боже ле, мили Божице!
Строши ми, Боже, строши ми
ралото и копралята,
у пладне дома да ойдем,
нейде Невена да видим,
ако Невена не видим,
барем глас й да чуем!"
И Господ си го послушал,
та му е строшил ралото,
ралото и копралята.
На пладне дома отишел,
та си е вишел Невена.
Ярлово, Самоковско (Шапкарев 3, № 1010 - "Невена и лудо").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|