* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

- Невено, моме Невено,
проклети да су, Невено,
твоите стари кумове,
що те кръстиха, Невено,
да вехне света по тебе,
най вече ази по тебе!
Сутрин, ка пойдем да орем,
упрегнем църни биволи,
азе се Богу не молим
по-скоро ниву да с'орем,
ноло се Богу я молим
по-скоро рало да строшим,
сал дома да си отидем,
край ваши порти да минем,
сал тебе, моме, да видим,
ял твоя песен да чуем.
Ял пусти, моме, гласове!
- Байчо ле, байчо Иванчо,
какъв съм сънък гледало -
пусто съм платно заткало,
на дън изткавам по педък,
на неделята по аршин -
от твое пусто гледане,
какво си нива изорваш
и на биволи говориш:
"Орете, църни биволи,
пченица да изоремо,
само Невена да ю жние,
а я по нея да връзвам!"
- Невено, лице цървено,
проклета да е майка ти,
защо те даде, одаде
у далечните клисури,
у тия диви човеци,
у тия гори зелени!
Никогаш нема, Невено,
за тебе вече да питам,
и тебе, моме, да видим,
и за теб я да се сетим!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015