* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
како й туй нашто либене,
либене-незабравене!
Когато седна хляб да ям,
на ум ми дойде за тебе,
че ми хапката приседне.
Че станах, Радо, от софра,
студена вода да пия,
да си хапката прекарам,
не можах да я прегълна.
Че впрегнах серес биволи,
та на нивата отидах.
Хем връвя, Радо, хем мисля,
дали щем да се вземеме.
Че съм нивата изминал
и съм отишел на вашта.
Че орах, Радо, до пладня;
кога синора погледнах -
не било нива нашата,
най било, Радо, вашата.
И аз се Богу помолих,
да ми се счупи ралото,
ралото и желязото,
по пладня в село да ида,
покрай вас, Радо, да мина,
тебе на двора да видя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015