* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Бог да поживи, Невенко,
твоите стари кумове,
че те, Невенко, кръстили -
да горят люде за тебе!
Гори, кой гори, Невенко,
ази си, либе, най-горя!
Сутрино, кога ида
на нива оран да ора,
аз се на Бога не моля
нивата да си заора;
най се на Бога аз моля
ралото да ми се строши,
та назад да се повърна,
покрай вази да замина,
дано те видя, Невенко!
Ако те, либе, не видя,
дано те барем зачуя
де на мама си хоратиш
твоите сладки думици...
- Стояне, либе Стояне,
пусто съм платно заткала,
на ден по педя изткавам,
а във неделята по лакът,
че често от стан излизам,
за тебе, либе, да гледам
де ореш черни угари
със твойте серес биволи.
Като те видя, Стояне,
на мястото си оставам
и си се Богу примолвам:
"Ори ми, ори, Стояне,
да сееш бяла пшеница,
със тебе да я ожънем!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015