|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Три дни се й сватба сбирала,
гиди, Никола, Никола,
на четвърти ден тръгнали,
върви през гора зелена.
Сред гора дърво високо,
на дърво тънка пръчица,
на пръчицата стичеце.
Стичица пее, говори:
- Олъм, Иване, Иване,
отка си Рада залюбил,
много си умът загуби,
ни знаеш делник, ни празник,
кога й света неделя.
Неделя правиш понделник,
понделник правиш неделя.
Тръгна неделя да ореш,
вашата нива измина,
Радина нива подбразни.
изкара бразна и друга,
отряза леха и друга,
засея бяла пшеница.
Като погледна надолу
отдолу иде батьо й,
отгоре иде татко й,
батьо й мина, замина,
татко й веднъж продума:
- Олъм, Иване, Иване,
откак си Рада залибил,
много си ума загубил!
Градище, Севлиевско (Стоин-ССБ, № 2179).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|