* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, либе Радо ле,
какво й туй нашто либене,
либене, пък не вземане.
Снощи съм седнал хляб да ям,
таман си хапка похапнах,
на ум ми дойде за тебе
и ми хапката приседна.
И станах вода да пия,
дано ми хапка премине.
Не можах да я прекарам,
и ставам, Радо, отивам
и впрягам серес биволи
и на нивата отивам.
Хем вървя, Радо, хем мисля -
дали ще да се вземеме,
и съм нивата заминал,
и съм на вашта отишъл,
и орах, Радо, до пладне,
като синора наближих,
видях, че не е нашата.
Ако се, Радо, не вземем
къде грехове ще делим:
в морето да ги хвърлиме,
рибите ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме.
Ако се, Радо, вземеме
пепел да сложим да топим,
ще ни се види като мед.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015