* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

- Бульо ле, байневичке ле,
зап си сторете момата,
момата Янка хубава,
че ни подлуди момчето,
момчето граматичето,
залюби та го подлуди -
знаеше писмо да пише,
де джанъм, книга да чете.
Като го Янка залюби,
забрави книга да чете,
забрави делник и празник.
Вчера е било неделя,
а той го всека събота,
че стана рано в неделя
и влезе в тевни яхъри,
извади ли'си биволи.
Па влезе в тевни хамбари,
извади жълта ченица,
па качи рало и семе
и на нивата отиде,
оран да оре, да сее,
да сее жълта ченица.
Първата бразна забразни,
кога втората започна
и се назъде обърна
ни била нива бащина,
най била нива Янкина.
Па се на Бога помоли:
"Строши ми, Боже, ралото,
ралото и желязото,
да се във село завърна,
да видя Янка хубава!"
Де стоял Господ та слушал,
та му е ралото строшил,
ралото и желязото.
Та се във село завърна,
покрай Янкине замина,
Янка на порти стоеше,
бяла къдела предеше.
Иван на Янка думаше:
- Янке ле, любовничке ле,
ай стига да се любиме,
ай да се, Янке, оглавим,
оглавим да се оженим!
Янка на Иван думаше:
- Мойта е майка мащеха,
кя ме на тебе не дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015