|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
- Невено, мори, Невено,
проклети да са, Невено,
твоите стари кумове,
що те кръстиха Невена,
да вехне свето по тебе,
да вехне, мори, да съхне!
Сирак язе, изгори ме,
изгори ме, изсуши ме,
направи ме сухо дърво!
Заран крена на оране,
тизе седиш на портите,
пременена, натъкмена -
на фустанче пременена,
на коланче престегнена,
на дувале забрадена...
Весден ора, Бога моля -
или рало да се строши,
или рало, или палечник,
или волове да пукнат,
или мене да разтресе,
салте дома да си ойда...
Вечер дойда от оране,
тизе седиш на портите...
Изгори ме, изсуши ме,
направи ме сухо дърво,
сухо дърво орехово,
орехово, габерово!
неуточнено, Дупнишко; зап. Ив. Кепов (СбНУ 7/1892, с. 22, № 3;
=Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 16, № 15 - "Невено моме,
Невено"); крена - тръгна; дувале - женска забрадка; палечник - палешник.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|