* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Хубава, бяла Радо льо,
мър, каквой нашто любене,
любене, не забравяне?
Вечер си седна хляб да ям,
на ум ми дойде за тебе,
за тебе, Радо, за мене,
че си хапката забравях,
хапката на синията,
лаицата на паницата.
Сутринта тръгнах на нива,
вървях, Радо мо, и мислих:
"Дъл ще се вземем със тебе?"
Нашта съм нива задминал,
на вашта, Радо, отидах,
веднъж си бразна изкарах
и дваж, Радо мо, започнах.
Като нива пригледах
и на нивата синори,
да била, Радо, вашата.
И аз се Бога помолих,
дано ми се ралото счупи
и на ралото лемежа,
аз да си ида във село,
у Радини има майстори,
майстори, черни цигани,
да ида, да го направят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015