* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

- Радо ле, либе Радо ле,
не мога, либе, без тебе!
Поседнах хлебец да хапна,
не мога да го преглътна.
Поседнах вода да пия
и тя ми, либе, приседна.
Че влязох в тъмни яхъри,
изкарах руси биволи
и си на нива отидох,
дълбока оран да ора.
Таман си бразда изкарах
и втора си захванах -
отгоре иде баща ти,
червена коня яреше
и отдалече ми викаше:
"Никола, холъм, Никола,
като ми либиш момата,
защо ми ореш нивата?!"
Мене ме срама досрамя,
че си у село отидох,
кога покрай нас съм заминал,
пред вашите порти съм се спрял...
Не мога вече, Радо ле,
ще умра от мерак по тебе!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015