* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Слънце зад гора залезе,
зад гора, зад крушовина, (2)
зад дърво, зад буковина.
Димо си конче седлави,
седлави Димо, буздави.
Бяло се Стоян премени,
на друго село ще иде, (2)
седенки да седенкува.
По-малко ще седенкува,
по-много моми ще избира.
Димо си конче възкачи,
на друго село отиде,
покрай Радкини минава.
Радка си на двор седеше,
мъжки телета лъчеше,
сиви си крави доеше.
Димо се ясно провикна:
- Добър ти вечер, Радке ле,
я ела, Радке, към пътя,
нещичко ще те попитам -
де има, Радке, седенки,
и аз на седенки да дойда.
Радка на Димо думаше:
- Ние сме у дома довечера.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015