|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Три дни се е сватба събирала,
гиди, Никола, Никола,
четвърти ден тръгнала.
Вървяла е през гора зелена,
сред гора дърво високо,
на дърво тънка пръчица,
на пръчица птичица,
птичица пее, говори:
- Холан, Никола, Никола,
откакто си Радка залюби,
много си умът загуби, (2)
не знаеш ни делник, ни празник,
кога е света неделя.
Неделя правиш понеделник,
понеделник правиш неделя.
Тръгна в неделя да ореш,
вашата нива замина,
Радина нива побразни,
изкара бразна и друга,
отряза леха широка.
Като на надолу погледна,
надолу, още нагоре,
отдолу иде татко й,
отгоре иде батьо й.
Татко й нищо не рече,
батьо й едно продума:
"Холан, Никола, Никола,
върви си ори нивата,
ние ще ти Рада и тъй дадем!"
Боженците, Габровско; сватбена - на път за момкови (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|