* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Стоян на Рада думаше:
- Радо ма, либе Радо ма,
какво е туй нашто любене,
любене, незабравяне?!
Снощи седнах хляб да ям,
на ум ми доиде за тебе,
че ми хапката преседна,
че станах, Радо, от софра,
студена вода да пия,
да си хапката прекарам.
Не можах да я прекарам,
че впрегнах серез биволи,
сред нощ на нива да ида.
Хем вървя, Радо, хем мисля,
дали ще да се вземеме.
Че съм нивата заминал,
че съм отишъл на вашата,
че орах, Радо, до пладне.
Като синора наближих,
не било нива нашата,
най било, Радо, вашата.
Ако се, Радо, не вземем,
къде грехове ще денем.
В морето да ги хвърлим -
рибите ще изтровим,
пак голям грях ще сториме.
Пък ако са, Радо, вземеме,
пепел да сложим да топим,
ще ми се види като мед.
Какво е туй нещо либене,
либене, незабраване!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015