* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Маринчице, гиздаво девойче,
леко пееш, далеко се чуе.
Чул те овчар от Стара планина,
стадо пасе, стадото остави.
Стадото пасе, стадото остави,
с кавал свири, кавала остави.
Маринчице, гиздаво девойче,
леко пееш, далеко се чуе.
Чул те орач от поле широко,
рало държи, ралото изпусна.
Маринчице, гиздаво девойче,
леко пееш, далеко се чуе.
Маринчице, гиздаво девойче,
леко пееш, далеко се чуе.
Овчар слиза от Стара планина,
орач иде от Тракийско поле.
Маринчице, гиздаво девойче,
овчар иска в планина да пееш.
Маринчице, гиздаво девойче,
орач иска сред поле да пееш.
Маринчице, гиздава девойка,
тя запяла още по-високо,
че се чула горе в планината,
в планината, долу сред полето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015