|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)
Слънце зад облак залезе,
овчар го сяка - мръкна се.
Сиво си стадо помами,
че го в кошара откара,
че си се назад повърна,
във колиба отиде,
кални ботуши изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо завдигна,
че на седенки отива,
покрай Радкини минава.
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше:
- Радке ле, моя комшийке,
че каква й тая работа,
та на седенки не отиваш?
Радка на овчар думаше:
- Овчаро, че полудя ли,
още си слънце на пладне,
пък ти седенки задири!
Бяла черква, Павликенско (СбНУ 3/1890, с. 84, № 4 - "Излъган
овчар"; =Осинин-Дърво, с. 96; =Осинин-Душата, с. 103; =Стубел, Рано преди
слънце, с. 129; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 160; =Осинин-Лехичка, с. 70;
=Вълчев, Пустата, № 2 - "Овчар седенкар"; =БНТ 6/1962, с. 448).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|