* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Радки думаше:
- Либе ле Радке, либе ле,
откак се, Радке, ожених,
умът си, Радке, загубих!
Станал съм рано в понделник,
улових руси биволи,
впрегнах ги в кола шарени,
покачих рало дряново,
та че си, Радке, отидох
на нашта нива голяма.
Орал съм ден, ден до пладня,
посеях кринче и полвина.
Погледнах горе-надолу,
отдолу иде баща ти,
отгоре иде майка ти.
От майка ти ме досрамя,
от баща ти ме догреша.
Я вземи китка ключове,
че иди в нови мазани;
наточи вино червено,
да идем у поп Никола,
той да ни, Радке, развенчай.
Мене ми се смеят хората,
че ти си, Радке, грозничка,
грозничка като циганка;
че ти си, Радке, мъничка,
мъничка като шикалка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015