* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

- Станко ле, анатема те
и тебе, и твойта майка,
дето те роди еднинко,
еднинко - твърде хубаво!
Че те, Станко ле, премени
с твоята герджик премяна,
със два ми бели хустане,
с тенка книката престилка,
със чист копринен ръченик,
на пряпус жълти папуце,
та че те, Станко, проводи
с каладисани харкоми
за бистра вода студена
на най-горното кладенче.
Та покрай мене подмина,
край мойто стадо голямо.
Та се във тебе загледнах,
загледнах, Станко, погледнах,
сиво си стадо изпуснах,
в беглицко нивье влягнаха,
беглицко нивье - султанско.
Голям са изпас отсекли,
голяма, Станко, жереме -
на всяка овца по шиник,
на вакли овни - по кило.
Та си стадото издадах,
изпасът да си изплатя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015