* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Малка й мома коня води,
зелена ми гора люлянова.
Как го води, развожда го,
развожда го, завожда го,
завожда го на бял Дунав,
на бял Дунав да го пои.
Кон не пие студна вода,
плавом гледа зад бял Дунав,
зад бял Дунав три овчара,
три овчара, три другара.
Първи овчар стадо брои,
загледа се в малка мома,
загледа се, брой забрави,
втори овчар с кавал свири,
загледа се в малка мома,
загледа се, изтърва си,
изтърва си меден кавал,
завлече го бял Дунава,
трети овчар, пък той малък,
нищо не знай ко да каже:
"Дай ми, моме, тази китка,
тази китка, таз милуфка,
дето й тебе на главата,
нека й мене над охото,
над охото, над дясното!"
Ой, наздраве, малка й мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015