* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Излязла е малка мома,
горе, горе в градинчица.
Стъпнала е на бял камък,
огледалце си в ръка държи,
да се гледа в огледало.
- Кат съм тънка и висока,
дали да бях черноока,
да ме няма ни в тая града,
ни в тая града, ни в Цариграда.
Де я зачули два овчаря,
два овчаря, три другаря.
Първи овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума дет' продума,
стадо пасях изгубих го.
Втори овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума, дет' продума,
хазни броих, недоброих.
Трети овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тая дума,
с кавал свирих - изпуснах го.
Дай си, момньо льо, цветом цвяти,
дето го носиш на лицето,
да го строша в чаша вино,
да го давам на йолдаши,
на йолдаши, на кардаши!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015