* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

- Стано, мари, мър, Станчице,
Стано, мари, Бог да убие,
таз твойта майка,
мойта душманка,
дето те е хранила
дето те е гледала,
че си станала
толкоз хубава,
толкоз гиздава -
кой дето те види,
все се замайва,
все се забрайва,
и аз като те видях
и аз се забравих!
Че си забравих
сивото стадо,
ваклите овци,
че привлезли
в чужда мера,
че ме уловиха,
че ме глобиха
на всяка овца -
по крина жито,
я на шиленца -
по половина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015