* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Извела е хубава Дена,
Дено ле, Денке ле, малка моме,
бащина си хранен коня
да го пои на бял Дунав.
Кон не пие студна вода,
ми най гледа долу-горе,
долу-горе, брягом плахо.
Измести го хубава Дена,
че го върза за калинка,
че си стъпа на бял камък,
че си уми бялото лице.
Извади си огледалце,
огледалце кокалено,
хем оглява, хем се окайва:
- Колкото съм белолика,
толкова да съм черноока,
поповете ще разпопя,
даскалите ще опопя!
Край Дунава стада пасат,
край стадата три овчаря,
три овчаря, три другаря:
първи овчар с кавал свири.
Като видя хубава Дена,
изтърва си меден кавал,
отвлече го белия Дунав;
втория овчар стадо брои,
като видя хубава Дена,
ум загуби, брой забрави;
трети овчар, най-малкия,
той на Дена отговаря:
- Аз съм, Дене, най-малкия,
едно зная, две не зная,
като зная, ще ти кажа -
дай ми, Дене, твойта китка,
дето на тебе, на стърните,
искам меня на челото,
на челото, над окото,
да я нося татък горя,
татък горя, по чардаци,
да я чукам на бял камък!
Колко е сладка момин китка -
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден,
като бял мед на Илинден!
Тебе пеем, хубава моме,
и от Бога здраве носим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015