* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

- Станке ле, анатема те,
и тебе и майка ти,
дето те роди едничка,
едничка - твърде хубава!
Че те, Станке, премени
с твоя герджик премяна -
със две ми бели поли,
с тънка книката престилка,
с чист копринен ръченик
на пряпус жълти патъци,
че те, Станке ле, проводи
с калайдисани котли
най на горното изворче,
студена вода да налееш!
Та покрай мене мина,
край мойто стадо голямо.
Та се във тебе загледах,
загледах, Станке, погледнах,
та си стадото изпуснах,
в беглишки нивя влязаха,
в беглишки нивя - султански.
Голям си испас отсекли,
голям, Станке, жереме -
всяка овца и шиник,
на вакли овни - по кило.
Та си овцете издадох,
изпасът да си изплатя....

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015