* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Станала мома сутрина рано,
сутрина рано във неделя,
премени се, привърза се,
та си влезе в бащино си,
в бащино си ран-пиринчек,
та изведе бързо конче.
Заведе го на бял Дунав,
напои го бял-дунавска,
бял-дунавска студна вода.
Та че стъпи на бял камен,
та си уми бяло лице,
бяло лице, черни очи.
После всегна в пазуничка,
та извади огледало,
та се мома огледала
и си сама продумала:
- Как съм бяла, черноока,
още тънка и висока,
пък си нямам приликата!
Бре, отде ми Бог нанесе
два овчаря, три другаря!
Първи овчар отроманя:
- Мари, моме, малка моме,
отде дойде, да не дойдеш!
Как те видях, ум загубих -
стадо броих, надброих го,
двеста беше, триста рекох!
Втори овчар отроманя:
- Мари, моме, малка моме,
отде дойде, да не дойдеш!
Как те видях, ум загубих -
кавал свирех, изпуснах го,
отнесе го бял-дунавска,
бял-дунавска студна вода!
Трети овчар отроманя:
- Мари, моме, малка моме,
аз съм малко и глупавко,
аз не зная що да кажа,
я жда река - дари мене,
дари мене тая китка,
тая китка от главата,
да я туря на страната,
да я нося на планина,
да я чукам на бял камен,
да си кърмя сиво стадо,
сиво стадо вакли овни!
Малка мома отроманя:
- Ела при мен, вакъл овчар,
ти си мене приликата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015