* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Изляла е малка мома
горе-горе в градинчица,
стъпила е на камък,
огледалце си в ръка държи.
- Кат се гледам, огледувам,
кат съм тънка и висока,
да бях малко черноока,
да ме няма ни в сай града,
ни в сай града ни в градища.
Де я зачули три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума, де продума,
кавал свирих - изпуснах го!
Втори овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума де продума,
стадо броих - надброих го!
Трети овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума, де продума,
хазна броих - надброих я!
Дай си, момне ле, цветенцето,
дет го носиш на лицето,
на лицето над очите;
да го строша в чаша вино,
да го давам на юлдаши,
на юлдаши, на кардаши.
И ти, момне ле, наша сестро,
тебе пеем - Бога славим,
от Бога ти много здраве,
а от нази веселие!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015