* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Излязла е малка мома
горе, горе в градинчица.
Стъпнала е на бял мермер камък,
огледалце си в ръце държеше:
- Как съм тънка, черноока,
как съм бяла и червена,
да бях малко по-висока,
да ме няма ни все града,
в ни все града, ни в градища.
Де я зачули два овчаря,
два овчаря, три другаря.
Първи овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума да продумаш,
кавал свирих - отпуснах го!
Втори овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума дет продума,
стадо броих, надброих го!
И ти, момне ле, наша сестро,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от нас ти веселие!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015