* * *

Любовен унес на влюбен момък - 2 (Селяните го подиграват - вампир ходи из село)

- Карамфило, малка моме,
та още ли мома ходиш,
мома ходиш, света гориш,
света гориш, мене мамиш?
Измами ми всичка стока,
всичка стока, сермията,
сермията анайкова,
анайкова, бабайкова -
триста гроша бели пари
и петстотин все жълтици?!
Повърни ми от парите,
да не ходя сирак-помак,
да си купя врана коня,
да не ходя тъмнините,
да не газя каловете,
каловете, кални друми,
че да викат селяните:
"Вампир ходи из селото,
млади либи, стари дави!"
Карамфила говореше:
- Я, тизека, лудо-младо!
Изведи си мартории,
дето си ми пари дало!
А лудо й говореше:
- Карамфило, малка моме,
не съм давал у видело,
та да имам мартории,
но ти давах у тъмнина.
Дребни звезди - мартории,
ясен месец - сам кадия.
Карамфила говореше:
- Я тизека, лудо-младо,
имало си, давало си,
нямала съм, та вземала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014