|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чернолатинци ловят либе за сестра си
Тръгнали са ми петима братя,
петима братя чернолатинци,
тръгнали са ми лова да ловуват.
Не намерили лов да си ловят,
ми си видели попово момче,
че си орало с тънки копрали,
с тънки копрали, с брези биволи.
Като ги виде попово момче,
то на копралка тиво говори:
- Ти, копралке ле, ти, душичке ле,
много ме пъти отървавала,
ако ме сега отървеш,
много ще да те надаря.
Па си хванаха попово момче,
хванали са го, завели са го,
завели са го, сгодили са го,
па си ги свели в тъмни мазане.
Попово момче гърбом си ляга,
гърбом си ляга към черна латинка,
черна латинка му живо говори:
- Недей си ляга гърбом към мене,
че ще повикам на моите братя,
на моите братя чернолатинци,
ще те насекат парче по парче,
парче по парче, локма по локма!
Угърчин, Ловешко; седенкарска (Стоин-ССБ, № 146 - "Чернолатинците").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|