* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Тръгнали ми са петима бракя,
петима бракя чернолатинци,
със бързи хрътки, черни палаше,
лов да ми ловят, гон да ми гонят,
гон да ми гонят в поле широко.
Ни лов ловиха, ни гон гониха,
че са виделе попово момче,
попово момче, поп Лазарово,
де оран оре в поле широко,
де оран оре с брези биволи.
Копраля му бе бук печегарен,
поводача му бърза кошута.
Ка го видяха петима бракя,
петима бракя чернолатинци,
па са отишли да го уловят:
- Хай да го хванем, да го заведем,
да го заведем в Лазарска земя,
та да му дадем нашата сестра,
че е прилика на този юнак -
да се събере с петима бракя,
та да станиме шестима бракя.
Па са отишли да го уловят,
да го уловят петима бракя,
то се провикна попово момче:
- Я ми се стягай, тънка копральо,
тънка копральо, бук печегарен,
ще се побия с петима бракя,
с петима бракя чернолатинци.
Ако надвиеш петима бракя
в село ще ида, ще те окова,
ще те окова с кантар желязо!
Па се развъртя попово момче,
та да се бие с петима бракя,
петима бракя чернолатинци,
та се е било от право пладне,
от право пладне до икиндия,
та се строшила тънка копраля,
тънка копраля, бук печегарен,
строшила се е и дострошила.
Наделяха му петима бракя,
петима бракя чернолатинци,
наделяха му и го хванаха,
хем го хванаха и го вързаха,
заведоха го в Лазарска земя
и го годиха за тяхна сестра.
Годеж му правят за три недели,
сватба му правят за три месеца.
Време е дошло, та са ги свеле,
та са ги свеле и затвориле.
Попово момче гърбом си ляга,
гърбом ляга към мома латинка,
та се провикна мома латинка:
- Я недей към мен гърбом да лягаш,
да те не чуят моите бракя,
ще те насекът мръвка по мръвка,
та си нахранват бързите хрътки,
бързите хрътки с твой бяло месо!
А то заплака попово момче:
- Олеле, варе, мома латинке,
не мога азе на теб посегна,
че ме проклина Господ от небе!
Мъка ми пада на клето сърце,
та па излезе да се разходи...
Кога погледна във равни двори,
из черна земя син пламик гори,
из синьо небе кървав дъжд вали.
В къщи влязъл при мома латинка,
па на латинка дума, продума:
- Я да излезеш, мома латинке,
я да излезеш вън да погледаш,
какво е чудо, чудо станало -
из черна земя син пламик гори,
из ясно небе кървав дъжд вали!
Тя е излязла, та погледнала,
като видяла кървав дъжд вали,
в къщи е влязла, па му продума:
- Олеле, варе, първо венчило,
от де си тука при мен доведен,
да си не бъдем нещо роднина?
А той заплака, па си продума:
- Бог да убие Метрополия,
кой я засели между два пъкя,
между два пъкя, между два друма,
та си минаха черни латинци,
та си минаха, мен заробиха.
Азе съм моме, попово момче,
попово момче, поп Лазарово.
Като й каза тази си дума,
тя на крака си е подскочила
и тихом си му проговорила:
- И аз съм взета малка робиня,
малка робиня на три години,
само запомних нашето село,
че го казваха Метрополия,
и че баща ми беше поп Лазар,
па са излезле братец и сестра.
Па са излезле из тази стая,
денем се крили из папуряка,
нощем вървели по ясни звезди,
за три месеца там заведени,
за три недели назад са дошли.
Та са ми дошли в Метрополия,
та са ми дошли при селска чешма.
Па са вървели моми и булки -
най-напред върви тяхната майка,
тяхната майка с черна забрадка,
че си жалее милите рожби,
че ги жалила девет години.
Като я виде попово момче,
попово момче, поп Лазарово,
то на сестра си тихом продума:
- Това е, сестро, нашата майка,
назе жалее девет години,
нито си хвърля жалейна кърпа,
нито си хвърга жалейни дрехи,
я мълчи, сестро, недей се казва,
та да се сбере всичкото село,
па ние тогиз ще да си кажем,
че сме си ние нейните деца,
дето ги няма девет години.
Па я попита попово момче:
- Можем ли приспа ние у вазе,
заран ще пътьом ние заминем?
Стара баба си им проговаря:
- Хайде, синко, у назе приспете,
и азе имам такава челяд,
белким и тия ми така ходят,
така ми ходят, за конак питат!
Па ги поведе и ги заведе,
в своята къща, къща голяма.
Като продума попово момче,
то ми разбраха брези биволи,
гласа му чуха и го познаха -
в темни земници стените гътат,
със краката си земята къртят,
с роговете си порти събарят.
Тогиз продума попово момче:
- Това е, мале, твойто момиче,
дето е оттук робиня взето,
робиня взето на три години!
И тя се спусна и ги прегърна,
па са се мъртви тия пуснале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014