* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Излезли ми са чернолатинци,
излезли ми са бели българи,
чернолатинци на Височица,
на Височица, по Калеица,
а па българи по Бяло поле.
Били се два дни, били се три дни,
били се една цяла неделя,
па си увзели на поп Лазара,
на поп Лазара попово чедо.
Утаила се малата битка.
Па повторили чернолатинци,
чернолатинци по Височица,
по Височица, по Калеица,
и българите по Бяло поле.
Най-подир взели попово чедо,
попово чедо, на поп Лазара,
заробили го чернолатинци
и завели го в тяхна земя.
Порасте момче на поп Лазара
и ми си стана чернолатинец;
па си порасте и момичето,
и то си стана чернолатинче.
Надумали се чернолатинци,
надумали се да ги оженят -
оженили ги като два млади.
Когито било в неделя вечер,
в неделя вечер, спроти понделник,
щели ги сведат като два млади,
като два млади, като два драги.
Па невястата тихом говори:
- О, леле-варе, младо юначе,
младо юначе чернолатинче,
я си погледни из цъклен пенджур -
из ясно небе кървав дъжд вали,
из черна земя син плавник гори;
я стани, стани да те попитам -
да не сме нейде нещо роднина,
че ази съм си бела българка?!...
А той й леко, тихо говори:
- А азе съм си от Бяло поле -
на поп Лазара, попово чедо!
Тогази и тя му е казала:
- И азе съм си на поп Лазара,
на поп Лазара, попово чедо!
- Та ние сме си брат и сестрица -
я хайде, сестро, да избягаме,
додето ми спят чернолатини,
чернолатинци, тез кръвопийци!
Па са станали, та побягнали -
деня се крили по тъвни гори,
нощя вървели по мали звезди,
по мали звезди, по месечина.
Вървели два дни, вървели три дни,
та са вървели цяла година,
та са стигнали до Бяло поле,
до Бяло поле, до у дома си.
Като ги видя тяхната майка,
тяхната майка и техен баща -
живи са се тия прегърнали,
а мъртви са се тия пустили!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014