* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Имала Янка седмина брайкя,
сите седмина авджии били,
авджии били, ловджии били.
Па си отишли у пуста гора,
лов са ловили по пуста гора,
лова ловили, лова хванали.
Що са сакали, не са хванали,
нел са хванали момче сърбинче.
Кога хванаха момче сърбинче,
ка го хванаха седмина брайкя,
ка си хванаха момче сърбинче,
па си думаха седмина брайкя:
- Да погубиме момче сърбинче!
Па се сетиа седмина брайкя,
па се сетиа, па си думаха:
- Бре, фала нийе, седмина брайкя!
Да не губиме момче сърбинче,
да не губиме, да не трйеме;
да го водиме на наши двори,
да го водиме, да го венчаме,
да го венчаме за сестра Янка,
защо е Янки много прилика.
Па си завели седмина брайкя,
па си завели момче сърбинче,
завели го на нихни двори,
та си венчаа момче сърбинче,
та го венчаа за сестра Янка,
та го венчаа и ги сведоа.
Кога си легна момче сърбинче,
кога си легна със мома Янка,
па си говори момче сърбинче:
- Я си излезни вонка на двори,
та си погледни по ясно небо,
та си разгледай по ясно небо,
дали е ясно или облачно!
Ка си излезна мома Янка,
та си разгледа по ясно небо,
та си разгледа и си видела,
па се повърна, та му казува:
- Бре, фала тебе, момче сърбинче,
съде е ясно видрото небо,
съде е ясно, над нас облачно,
и низ облако роси си роса,
роси си роса, ем са кървави!
Па си отиде, па на брайкя дума:
- Бре, фала вамо, седмина брайкя,
да това не е момче сърбинче,
да това си е наше братънче!
Я си гледайте по ясно небо,
съде е ясно, над нас облачно,
низ облаците кърви падая.
Това е наше мило братънче!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014