* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Имала Анка осмина бракя.
Сите осмина авджии биле,
авджии биле, ловджии биле.
От осмината един забегал,
а е забегнал далек, далеко,
далек, далеко у Влашка земя;
останали са си седмина бракя.
Пошли са си седмина бракя,
седмина бракя на лов да идат.
Та са си ошли у гъста гора.
Там са си нашли гърче Селимче;
ни са го биле, ни са го мъчиле,
довели са го у нийна дома,
са го венчале за нийна сестра,
за нийна сестра, за мома Анка.
Па са седи а ле, се разговарат.
Па отговаря момица Ана:
- Що се завращаш, гърче Селимче,
що си завращаш русата глава,
що си завращаш чакърните очи,
но се ти гледаш низ прозорците?
Па отговаря гърче Селимче:
- Я си погледни ти, мома Анко,
я си погледни низ прозорците!
Над нас е паднал темени облак,
низ облак ситните звезди,
ситните звезди се сосипаа!
Тога се сети и мома Анка
и на гърче вели, вели, говори:
- Ти да не си ми моето брате?
Азе си има брат като тебе!
На десна нога нишан си имаш?
На десно рамо нишан си имаш?
Па се завърна гърче Селимче,
та си на Анка тихом говори:
- И я си имам на десна нога,
на десна нога нишан си имам,
на десна нога, на десно рамо!
Тогай си Анка се разплакала,
разплакала се, па му говори:
- Я си появи нишан на нога
и си соблечи десното рамо!
Тогай ми си гърче Селимче
появил е нишан на нога
и си появил нишан на рамо.
Тогай си се Анка разплакала,
на гърче Селимче Анка говори:
- Тизека ми си моето брате!
И си излезна момица Анка,
та си навика седмина бракя:
- Елате, мили седмина бракя,
това ни било нашето брате!
И си дойдоха седмина бракя,
прегърнаха си нийното брате,
прегърнаха си и се разплакаха:
- Триесе и пет годин те тражим,
та те сега найдохме
и на Бога согрешихме,
та те венчахме за наша сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014