* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Пошле си са четворица бракя
по Гирин поле лов да ловат,
лов да ловат, сгон да сгонат.
Не са намерили никаква лова,
намериле са момче Латинче,
момче Латинче, момче Сребьенче,
че оре с добри биволи,
на четворка с мали волове.
От милост го не погубиха,
от хубост го не оставиха.
На ми го заведоха на нихна си дома,
та го венчаха за нихна сестра робиня,
сестра робиня, Янка хубавица.
Та ги затвориха в нови одаи.
Момче Латинче гърбом лега,
гърбом лега и сърдито дума.
А Янка хубавица му дума:
- Момче Латинче, не легай гърбом,
не легай гърбом, не думай сърдитом,
да не излеза вънка, на дворове, да викна
мои четворица бракя, да те посечат,
да те посечат мръвка по мръвка,
мръвка по мръвка, чирек по чирек,
да те хвъргат на нихни си бързи хръти!
Момче Латинче на Янка дума:
- Кажи са, чийо си чедо, чийо си унуче?
А Янка му дума:
- Не питай ма, чийо съм чедо, чийо съм унуче.
- Да не бъдеме роднина!
Като си тизе заробена, така съм и азе.
Я погледни на пенджери -
ясното небо саде е ясно, саде са звезди,
а над нас кърваво небо, кървав град вали!
Тогава Янка задума, казува:
- Азе съм попово чедо, кралю унуче.
Най съм си заробена,
кога направи Михо войвода
на Тунджа моста,
та минаха черни татари,
та стари изгубиха, млади поробиха!
Тогава отговаря момче Латинче:
- И аз съм попово чедо, кралю унуче,
нийе сме с тебе брат и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014