* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Тръгнали са ми петима братя,
петима братя черни латине
да гонят, лова да ловят.
Не е имало лова никаква,
най е имало поле широко,
по ново момче де оран оре,
с брези биволи, с тежки плугове.
Плугове бяха сила богова,
копракът му бук нечигарен.
Па го сгащиха петима братя
с бързи хърти, с черни палаши.
Момче се било отнемало,
копралка си очигари,
до бели пръсти отроши.
Латинци го хванаха,
в латинско село отведоха.
Там го сгодиха за черна латина.
Момче си гърбом ляга,
че си латина познава,
че е негова сестра.
Латина момче не познава,
че е нейният брат.
Тя на момче дума:
- Недей си към мене гърбом ляга,
че ще извикам петима братя,
те ще те насекат лукма по лукма,
палаше да нахранят!
Момче си стана, навън излезе,
че що да види - из ясно небе
кървав дъжд вали.
И той си се назад повърна,
па на латина дума:
- Кажи ми, кажи, черна латинке,
асъл ли си си черна латинка,
или си малка заробена?
Отговаря черна латинка:
- Не съм си черна латина,
а съм си малка заробена.
Аз съм момиче на поп Лазара,
ние си с батя на пътя играем,
латинци дойдоха, батьо избяга,
аз бях малка, мен хванаха,
та ме тук латинци доведоха,
затова съм черна латинка.
Отговаря попово момче:
- Не познаваш ли ме, че съм ти азе брат,
хайде да бягаме, при мама да идем.
Латинка дума: - Как ще бягаме,
като латинци ще ни хванат?
Отговаря попово момче:
- Хайде да бягаме,
дене ще се в папуряка крием,
нощя ще вървим!
Дене се крили, като си до тях стигнали,
бабичка вода носи, с черно облечена,
с черно забрадена.
Бивол си глава подаде на малкото прозорче,
момче си дума:
- Батюви брези биволи,
още ли в маза чакате?
Тогаз ги майка познала,
котли от рамо хвърлила,
живи ги двама прегърна,
мъртва ги пуснала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014