* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Тръгнали ми са петима братя,
петима братя черни латинци,
лова да ловят (...),
че уловили попово дете.
Попово дете оран ореше
със девет чифта мали волове.
Отговаряха петима братя,
петима братя черни латинци:
- Я, хайде, хайде, попово дете,
я, хайде, хайде да те заведем,
да те заведем на нашето село,
на нашето село, на наша вилает,
да те оженим за нашта сестра,
за нашта сестра - мома латинка!
Че го повели, че го завели,
че го завели на тяхно село,
оженили го за тяхна сестра.
Една неделя годеж вдигали,
един цял месец сватба правили,
че ги венчали и ги сведоха,
я той си ляга с гърбом към нея...
Отговаряше мома латинка:
- Ой ми те тебе, попово дете,
да те обадя на мойте братя,
на мойте братя черни латинци,
че те щат тебе да те затрият,
защо си лягаш с гърбом към мене!
Отговаряше попово дете:
- Я стани, стани, мома латинке,
я стани, стани на пенджерите,
та си погледай през джамовете,
през джамовете по равно двори -
от синьо небе кървав дъжд ръми,
от равна земя син плавник гори!
Че да не бъдем нещо роднина?
Че се питали, изпитали се;
че те не биле нещо роднина,
я най са биле брат и сестра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014