* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Че са излезли черни латини,
черни латини, черни, омразни,
роби да робят, деца да крадат.
Та поробили и откраднали,
че откраднали попово дете,
попово дете, попово момче,
попово момче, момче, момиче.
Та са ги взели, взели, завели,
взели, завели в Латинска земя.
Расте, порасте попово момче,
загодиха го, зажениха го.
Три месеца си сватба правили,
и венчаха ги, и заведоха ги.
Коги е било първият вечер,
попово момче с гърбом ударя.
Отговаряше булка, невеста:
- Бре, ой те тебе, попово момче,
не ме ти струвай да те обадя
на мойте братя, на латините -
що ми се сърдиш, що ми не думаш?
Отговаряше попово момче:
- Бре, ой те тебе, булка, невеста,
я излез, излез, вънка на дворът,
та си погледни синьото небе -
из ясно небе дребен дъжд вали,
на нашите двори кървав дъжд вали; (2)
че ний сме двама брат и сестрица!
Откраднаха ни, поробиха ни
черни латини, черни, омразни...
А че се тогиз живи хванаха,
живи хванаха, мъртви пуснаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014