* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Ой, Яно, Яно, хубава Яно!
Имала Яна седмина братя,
ловджии биле, на лов ходили,
лова ловиле по чужда земя.
Не са хванали никаква лова,
но са хванали дете сърбинче,
от хубости го не погубиле,
от гиздости го дома завели,
зет го зетиле, брат го братиле -
за нийна сестра хубава Яна.
Па го качиле на висок чардак,
та им постлале каба дюшеци
и ги завиле със два юргана.
Мома си легна с очи към него,
а той си легна с гръб къде Янка.
Тя си на юнак тихо говори:
- Я обърни се, лудо, къде мене,
ке ако кажа на моите братя,
ке те уловят и ке те погубят!
Той си на Янка тихо говори:
- Ой, Янко, Янко, хубава Янко,
я излез, Янко, ванка на двори,
та си разгледай нагор-надоле,
дали е ясно или облачно.
Тя е излела ванка на двори,
та си разгледа нагор-надолу,
па си влезнала, та му казала:
- Секъде ясно, над нас облачно,
над нас облачно, кървав дъжд вали.
Той си на Янка тихо говоре:
- Ой, Яно, Яно, хубава Япо,
иди попитай твоята майка,
дали е крила мъжко детенце
кога е било бозгун година!
Янка отиде та си попита,
та си попита нейната майка:
- Ой, мале, мале, мила ле мале,
дали си трила мъжко детенне?
Майка на Янка тихо говоре:
- Трила съм, щерко, мъжко детенце
кога е било бозгун година.
Па си отиде, та си му каза.
Той си на Янка тихо говоре:
- Ти иди, Янко, къде изгрява,
я пак ще ида къде захода,
нита, никога да се не ставим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014