* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Имала Яна седмина братя,
и седмината ловджии биле -
по гора ходят, та лова ловят,
що уловиле, все погубиле.
Уловиле са момче сърбинче,
от хубости го не погубиле -
дома завели, зет го привеле,
зет го привеле за сестра Яна,
та па ги свеле в нови земници.
Хубава Яна хубаво лега -
момче сърбинче гърбома лега,
гърбома лега, сърдома дума.
Яна на момче тийо говори:
- Бре, леле, варай, момче сърбинче,
не лягай гърбом, не думай сърдом,
че ще да викна на мойте братя,
да те съсечат мръва по мръва,
та ще те фърлат на бързи хрътки.
Момче на Яна тийо говори:
- Бре, леле, варай, хубава Яно,
я излез, Яно, ванка на двора,
секъде, Яно, ясно високо -
над назе, Яно, темни облаци,
низ облак вали кървава роса!
Я иди, питай, Яно, майка си -
има ли, Яно, сина забегнал,
има ли белег, Яно, на ръка?...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014