* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Два бракя на друм седеха -
седеха, сабли остреха,
та па си двама думаха:
- Кога си по друм пойдеме,
що си най-напред сретнеме,
него да си погубиме -
саблите да обидеме!
Кога си по друм пойдоха,
сретнаа дете робченце,
та па си дете питуя:
- Дал да те ние губиме,
ил да те ние водиме,
та дома да те венчаме
за наша сестра Янинка?
Робче на бракя думаше:
- Не искам да ме губите,
нел да ме дома водите,
та вие да ме венчате
за ваша сестра Янинка -
девет съм годин робвало,
сега съм из роб пущено,
та нечем да ме губите!
Они го дома завели,
та го с Янинка венчали,
че си са лика-прилика
като два стръка иглика,
като два бора у гора,
като пазарски ябълки,
като презморски тръшлики.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014