* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Тръгнали ми са петима братя,
петима братя, черни латинци,
из тая гора лов да си ловуват.
Не си найдоха лов да си хванат,
най си найдоха попово чедо,
малък Иванчо край път ореше,
край път ореше с бели волове.
Поздумаха се петима братя:
- Хайде да хванем малък Иванчо,
да го заведем в нашата земя,
в нашата земя латинска.
Да го сгодим за нашата сестра,
за нашата сестра Денка латинка,
Денка латинка, попово чедо.
Малък Иванчо той от латински,
той от латински език разбира,
и на копралка тихом говори:
- Море, копралке, тънка габровке,
ако ме, мари, от латинци отървеш,
чекеля ще ти ази посребря,
а бода ще ти ази позлатя!
Веднъж удари малък Иванчо,
втори затвори и третум затрети,
и копралката на две остана.
Че си хванаха малак Иванчо.
Завели са го в тяхна земя,
че го сгодиха за тяхна сестра,
за тяхна сестра Денка латинка,
Денка латинка, попово чедо.
Малък Иванчо, попово чедо,
задгърбум ляга, не се обръща.
Денка на Иванчо тихум говори:
- Не ме ли обичаш, защо ме мразиш?
Иванчо на Денка тогаз продума:
- Нещичко ще те, Денке, попитам,
правичко да ми на мен кажеш -
същи ли ти са майка и баща,
майка и баща, петима братя,
петима братя черни латинци?
Денка на Иванчо тихум говори:
- Не ми са същи майка и баща,
не ми са същи петима братя,
петима братя черни латинци!
Когато, Иванчо, бозгун станало,
мене ме мама на път хвърлила,
че ме найдили черни латинци,
че ме донесли в тяхна земя.
Като я слуша малак Иванчо,
той си на Денка тихум говори:
- Мене ми мама, Денке, казвала,
че има дете Денка хвърлено,
че я взели черни латинци...
И ние ще сме с теб брат и сестра,
я хайде, сестро, оттук да избягаме,
да си отидем в нашата земя.
Решили двама и са избягали,
при майка и баща върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014