* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Е, Яно, Яно, хубава Яно, е, хубава Яно!
Имала Яна седмина брайкя, е, седмина брайкя,
и седмината по гора ходят,
по гора ходят, та лова ловат,
та лова ловат сура елена.
Не уловиха сура елена,
на уловиха влаше сърбинче.
От милости го не погубиха,
от хубости го дома завели.
Призетиха го за сестра Яна.
Би, що би сватба, минало се е,
па ги туриха да си легаха.
Яна си лега, какво се лега,
сърбинче лега гърбом към Яна.
Яна на влаше тихо думаше:
- Ой, влаше, влаше, влаше сърбинче,
я да си легнеш какво се лега!
Ке те обадим на моите брайкя,
они ке тебе да те погубят.
Влаше на Яна тихо думаше:
- Ой, Яно, Яно, хубава Яно,
излезни, Яно, вънка на двора,
да видиш, Яно, чудо големо -
секъде ясно, над нас облачно
и низ облако кървава роса.
Ние сме, Яно, братец и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014