* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Тръгнали ми са петима бракя,
гон да ми гонят, лов да ми ловят,
със бързи хрътки, със врани коне.
Ни гон гониле, ни лов ловиле,
ми си излеле на Височица,
на Височица, на Ковачица.
Там съгледали попово момче,
че ми ореше с брези биволи,
с брези биволи черно угари
и на копраля леко говори:
- Копралице ле, тънка габровка,
два дни сечена, три дни правена,
с кантар железо ти опакована,
ще ли ме отнемеш от петима бракя,
петима бракя, чернолатинци?!
Па се хванали, та са се биле.
Биле се два дни, биле се три дни,
доде се строши тънка копраля.
Тогиз му ръце назад вързали,
та го завели в латинска земя,
на техно село, Черноминово,
па го годиле за техна сестра.
Три недели са годежа пиле,
а три месеца сватба правиле.
Па си ги свеле в нова сърпия.
Попово момче гърбом легнало
и между тех си ножа турнало.
Отговаря му черна латинка:
- Бре, леле, варе, попово момче,
що си не легаш като хората?
Ще си повикам петима бракя,
та ще ти вземат русата глава!
Отговаря си попово момче:
- Излез, момиче, на вън да видиш -
из ясно небо кървав дъжд вали,
тежки ми мъки на сърце падат.
Тогиз момиче момче запита:
- Да не бъдеме нещо роднина?
Отговаря си попово момче:
- Ази съм момче на поп Лазара,
на поп Лазара, на поп Илия!
Отговаря си черна латинка:
- И азе съм си на поп Лазара,
на поп Лазара, на поп Илия!
Тя си отключи жълти сандъци,
та си нагребле жълти жълтици,
та си нагребле кой колко може.
Денем бегали из тъмни лъги,
нощем бегали по равни друми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014