|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Коя мома либе няма, ни либила
Засвириха два гълъба,
засвириха, затръбиха:
- Коя мома либе нема,
либе нема, не либила,
цару да е любовница,
врана коня настойница!
Обади се Стани макя:
- Наша Стана либе нема,
либе нема, не либила -
цару да е любовница,
врана коня - настойница.
Обади се пуста Стана:
- Мучи, мале, онемела,
онемела, ослепела,
онемела с бело гърло,
ослепела с черни очи!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, не либила?
Стана либи и две, и три.
Сестримо, Ихтиманско, дн. Пазарджишко (СбНУ 9/1893, с. 27, №
7; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 203, с намеси; =БНПП 5/1983, с. 243).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|