* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Лале, лале, пъстро лале,
от Цариграда донесено, (2)
в равно поле посадено,
с бяло котле поливано,
с бяло котле, бакърено.
От котлето капка капе,
капка капе, река тече.
Край речица - воденица,
край воденица дядо седи, (2)
криво седи, право съди:
- Който се люби, да се вземе,
който няма - да залюби!
Де го зачу Радина майка,
че излезе, че му каза: (2)
- Нашта Рада любе няма!
Де я зачу сама Рада,
че излезе, че им каза:
- Мъри, мале, мила мале,
мила мале, луда ли си?
Аз си любя в всяко село,
в всяко село двама-трима, (2)
в нашто село - деветима!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015