* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Изникна ми зелен явор
у Станкини равни двори,
вършето му - сино небо,
корени му - у черна земя.
Чуло се е чак у царо,
та изпрати два улака:
- Коя мома либе нема,
царю да е любовница,
врана коня стопаница.
Излезнала Станкината,
Станкината стара майкя:
- Таком Бога, два улака,
наша Станка либе нема -
нека иде царю да е,
царю да е любовница,
врана коня стопаница.
Дочула мома Станка:
- Мучи, мале, онемела,
я си имам три либета -
едното йе у София,
другото йе у Каменица,
третото йе у селото.
Това що е у Каменица -
камъне го потрупали;
това що е у София,
София го е обесила,
това що е у селото -
дай му, Боже, три години,
с него да се двама вземем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015