* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощну вечер на кладенчец
пред три моми, все девойки:
- Аз съм юнак над юнаци,
аз си имам хранен коня,
обиждам си за ден земя
обиждам я, па се връщам,
па се връщам на пред слънце,
на пред слънце с правото сърце.
От де го зачу Ясното слънце;
то проводи две верни слуги -
сам да дойде Добър юнак,
Добър юнак над юнаци.
Ако й харен да си обиди,
да си обиди за ден земя,
да си обиди, па да се върне,
па да се върне на пред слънце,
на пред слънце с правото сърце.
Че си увлезе Добър юнак,
че си увлезе у сайванчец,
че си извади хранен коня.
Извадил го й, назобил го й,
назобил го й със бял ориз,
напоил го й с руйно вино,
с руйно вино тригодишно.
Че си увлязъл Добър юнак,
че си увлязъл у сайванчец,
че си извади сини седла,
сини седла, жълти юзди.
Че си оседла ханен коня,
оседла го, обюзда го,
наметна го с синьо седло,
с синьо седло копринено,
копринено онизано, (2)
онизано с дребен бистър,
с дребен бистър маргаритар.
Че си метна Добър юнак,
че си метна лява нога.
Дур си метна, той си стигна,
че си стигна татък долу,
татък долу на кладенчец,
на кладенчец, на изворчец.
Че си отседна да почива,
че си бръкна у десна жоба,
че си извади син чадърец.
Извадил го й, разпрегнал го й,
разпрегнал го й на две пръчки,
на две пръчки маламени,
маламени посребрени,
посребрени, позлатени.
Че си извади син тестемел,
че си обърса черни очи,
обърсал ги, привързал ги.
Че го откраднал сладък сънчец.
Слънце трепти да засяда,
конче ми тропа и отговаря:
- Я ставай, ставай, мой стопанко,
мой стопанко, Добър юнак,
че жи останеш ти без мене,
ти без мене и аз без тебе.
Че си стана Добър юнак,
че си избра син чадърец,
избрал си го й, привързал го й,
че си метна Добър юнак,
че си метна лява нога.
Дур си метна, той си стигна,
той си стигна татък долу,
татък долу на край земя,
на край земя, на слънчови порти.
Конче му тропа, той си похлопа,
той си похлопа и отговаря:
- Я излез, излез, слънчум сестра,
че ми отвори чемшир порти,
че ме укарай у равно двори,
че ме дари добра дарба,
добра дарба - слънчум сестра.
Че си излезе слънчум сестра,
че му отвори чемшир порти,
че го укара у равно двори,
че го дари добра дарба,
добра дарба - слънчум сестра.
Добър вечер, тук пойем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014