* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
млади мили, Боже мили, ой Коладе,
снощи вечер на кладенци,
пред юнаци, пред девойки,
че си има добро конче,
добро конче, младо булче,
за ден хожда и обхожда
равна земя, зелен синор.
Отде го зачу Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
що се хвалиш сутрин, вечер,
пред юнаци, пред девойки,
че си имаш добро конче,
добро конче, младо булче,
за ден хождаш, обихождаш,
равна земя, зелен синор.
Да се хванем на обзала!
Ако мене ти надминеш
ще ми вземеш малка сестра,
мила сестра-Ангелина.
Ако тебе аз надмина,
ще ти взема добро конче,
добро конче, младо булче.
Хванали се, тръгнали са.
Добър юнак в равно двори,
зоби конче с бял ориз,
пои конче с руйно вино.
Ясно слънце на изгрева,
доде прехвърли лява нога,
юнак стигна на сред земя,
на сред земя, под крушката -
сведе клонче, върза конче,
че си легна, че заюсна.
Ясно слънце на обеда.
Конче цвили с крака дере:
- Ой те тебе, Добър юнак,
или искаш да ме имаш,
или искаш да ме нямаш.
Тогаз стана Добър юнак,
сведе клонче, отвърза конче.
Ясно слънце на обеда,
доде прехвърли дясна нога,
юнак стигна накрай земя,
накрай земя, пред кладенци,
пред юнаци, пред девойки.
Отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
баса давам не признавам!
Отговаря Добър юнак:
- Мен ми стига толкоз хвала,
пред юнаци, пред девойки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014