|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвали се лудо-младо
снощи вечер на кладенци,
че си има бързо конче,
за ден земя обнхожда,
обихожда, пак дохожда.
Де го зачу слънцум майкя,
та му тихо отговаря:
- Хвалай Богу, лудо-младо,
дек ти си се похвалило
Снощи вечер на чешменка,
че си имаш бързо конче,
за ден вземе обихождаш,
обихождаш, пак дохождаш.
Хайде рано сутром рано,
сутром рано във неделя,
че излези накрай земи.
Да се двама сюдариме
Слънце трепти да изгрява,
лудо-младо кон възсяда,
тури лява на зенгия;
доде десна да преметне,
кон му литна, исполитна
Седемдесет кадълъка,
осемдесет бели града.
Че отиде на сред земя,
на сред земя под висойка.
Слезе конче, поби колче,
че си легна час да поспи,
час да поспи, пак да стане.
Слънце трепти в икиндия,
конче врищи, отговаря:
- Стани, стани, лудо-младо,
слънце трепти в икиндия,
ние с тебе на сред вземе.
Събуди се лудо-младо,
събуди се сълзи срони
и си тиху отговаря:
- Хвала й Богу, бързо конче,
дали напред или назад?
Бързо конче отговаря:
- Хвала й Богу, лудо-младо,
боле напред, а не назад.
Превързи си руса глава
с тънка кърпа копринена
да те вятър не чалдиса,
Ясно слънце не сюдари.
Превърза си руса глава,
тури лява на зенгия,
дорде десна да преметне,
кон му литна, исполитна
Седемдесет кадълъка,
осемдесет бели града,
че отиде накрай вземе.
Слънце трепти да захожда,
лудо-младо кон расхожда
на слънчеви равни двори
и си тихо отговаря:
- Хвала й Богу слънцовата,
слънцовата стара майка,
излезни си вън на двори,
да си видиш лудо-младо.
Търново, Узункюприйско - Турция; зап. в Балабанлар, Османпазарско;
коледна - на лудо-младо (Стоин-ИЗТр, № 289).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|