* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред момците,
че си имал добра коня,
добра коня, хранен коня,
за ден вземал, за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Де го зачу Ясно слънце,
превика го то при него,
превика го, запита го:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ази чувам, че си имал,
че си имал добра коня,
добра коня, хранен коня.
За ден вземаш, за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Хайде двама се надходим.
Ако мене ти надходиш,
халал да ти е мойта сестра,
мойта сестра Мандалина.
Ако тебе аз надходя,
ще ти взема добър коня,
добър коня, хранен коня.
Добър юнак се заюсна.
Конче тропа, юнак буди:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
слънце отиде на икиндия.
Че си стана Добър юнак,
че си изведе хранен коня.
Изведе го, възседна го,
възседна го, препусна го.
Че си стигна преди слънце,
преди слънце в слънчови равни двори.
Провикна се Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
халал да ти е мойта сестра,
мойта сестра Мандалина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014